В България политико-идеологическото противоборство става все по-остро и рязко. Или поне така изглежда. И тук не визирам битката между различните олигархично-политически кланове, представлявани от повечето парламентарни партии, а тази в самото общество. Това е същата тази битка, която в САЩ наричат „културна война“. Там тя се прехвърли от стандартното противопоставяне между републиканци и демократи на политическата и медийна арена до всички аспекти на живота – от културата и образованието през начина на обличане и субкултурите та чак до детските градини (буквално). У нас се случва неусетно нещо подобна. Но разделението все още не е общонационално, а между два идеологически балона. От едната страна е балонът на хората, които са националистически, русофилски, консервативно, традиционалистки, а някои и соцносталгично настроени. От другата страна е балонът на тези, които са либерално, про-западно, про-ЛГБТ, глобалистки, космополитно настроени.
Но масовият българин не е част от тези два балона. Ако погледнем коментарите на читатели и зрители на нашата медия и общност „Народна сила“, или пък под публикациите на анализатори като Валентин Кардамски, Анастасия Гешева, под медиите на Карбовски, Явор Дачков, Диляна Гайтанджиева и други, ще видим преимуществено коментари в патриотичен и/или русофилски дух, консервативни или соцносталгични. От друга страна, читателите на грантовите соросоидни медии бълват омраза към всичко българско, тежка русофобия, любов към всичко, което идва от Западна Европа, колкото и безумно да е, афинитет към всяка модна глупост (модна в културния, а не буквалния смисъл). Но истината е, че това са два балона. И двата вероятно представляващи около 20 % от политически активното население на България. А по средата е масовият българин, който не се вълнува, не гласува, живее относително комфортно (засега), въпреки трагичното положение на държавата ни – вероятно, защото още от турското робство насам, е свикнал да не разчита на държавата.
И понеже масовият българин се вълнува преди всичко от това да си взима редовно заплатата, да ходи на почивка в Гърция и да пълни ресторантите по София, Пловдив или Черноморието (трите района, в които е концентрирано вероятно 2/3 от реалното население на България), споровете които другите имаме, са му чужди. Войната в Украйна? Далеч е. Да, масовият българин се дразни, когато държавата се грижи повече за украинските бежанци, отколкото за страдащите българи, вероятно е признателен на Русия за Освобождението (но в същото време самата идея България да е извън ЕС го плаши до смърт). Темата с миграцията, която е номер 1 проблем на Западния свят? Все още, ако човек не минава покрай „Лъвов мост“ и „Мария Луиза“ това също му изглежда далечно. Обикновено коментарът е: „Е, те мигрантите ще избягат в белите държави“. Джендърното безумие? Някакви чудатости, които се случват на Запад, но българина не го касаят. Икономическата катастрофа на Европа? За разлика от Германия, Австрия, Великобритания, Франция и други страни, у нас все още няма проблеми с ток, вода, отопление или тотална стагнация на доходите. Да, инфлацията, която вече расте главоломно заради предстоящото насилствено влизане в Еврозоната тормози българите, но тя не се случва рязко, за една нощ. Тя си расте бавно, но стабилно от месец на месец, което я прави „смилаема“. Кой днес си спомня, че до Ковидидиотията, цените на почти всичко бяха два пъти по-евтини от днес? А говорим за време преди няколко години?
Поради това, масовият българин не е част нито от националистическо-русофилския балон, чиито послания му звучат като алармизъм или конспирация, нито от либерално-джендърския, чиито послания са му съвсем чужди и неразбираеми. Той все още не иска да приеме всяко безумие, което идва от брюкселската либерална номенклатура, но и не асоциира ЕС с това, в което съюзът всъщност се е превълнал – квази-тоталитарна структура, стремяща се да унищожи националните държави, религиите, общностите и дори половите идентичности.
Поради всичко това, все още масово българите не осъзнават, че успяваме много „успешно“ да догоним Запада. И тепърва ще почнем да изпитваме проблемите, които тресат западните общества. Само преди няколко години, България продължаваше да бъде страната с най-сериозна енергетика на Балканите – наследство от социализма плюс възможността за перспективни проекти като АЕЦ „Белене“. Но зеленото безумие, което Брюксел ни налага, съвместно с лобистките интереси на местни олигарси, които потриват ръце, когато стане дума за перки и панели, вече започват да слагат кръст на тази енергетика. В допълнение към факта, че понеже нашите либерални политици са „йесмени“, отклонихме сами „Южен поток“ към Турция, не построихме АЕЦ „Белене“, да не говорим, че поначало затворихме повечето реактори на АЕЦ „Козлодуй“ още преди години. А рано или късно, ще се сложи край на „Мариците“. И постепенно масовият българин ще разбере какво им е вече на хиляди западноевропейци, за които разходите за енергия и отопление стават все по-големи и невъзможни. И ще осъзнае, че разказите как на някои места в Германия или Белгия примерно, за хотели и институции, в които е забранено отоплението да се вдига над 19 градуса, не са шега.
По-нататък, темата с миграцията. По време на първата голяма миграционна криза по времето на Меркел, само видяхме мигрантските потоци. Действително по-голямата част от тях подминаха България транзитно. Но заради нарастването на населението в Глобалния юг, все по-честите войни, климатични, водни и екологични кризи, икономическите сътресения и по естествената логика на историята, много по-големи миграционни процеси се насочват към Европа, която все още има чудесен пиар ореол на „обетована земя“. Нещо повече, част от едрия бизнес у нас и държавата, вместо да се опитат да привлекат българите в Западна Европа или поне тези от Молдова и Украйна, за да компенсират недостига на работна ръка, залагат на по-лесното, бързо и глупаво решение – гастарбайтерите. И вече ги виждаме навсякъде. От заведенията по „Витошка“ до черноморските курорти. Киргизи, узбеки, таджики, бангладешци, непалци. Хора, които в родните си страни са работели за по 100-200 евро на месец, а тук се чувстват наистина в рая с тези 1000-1500 лв, които нашите пишман предприемачи им предлагат. Всъщност, хора, които вероятно се радват да имат дори чиста и нормална питейна вода (вероятно, защото не са посещавали Плевенско). Все още те не са стотици хиляди. Но ще станат. Бангладеш е държава с територията на България, но със 165 милиона население. Цели 33 пъти повече, отколкото е населението на България. Дори само заради това, те биха били щастливи да докарат тук и семействата си. Режимът на ГЕРБ, БСП и ИТН вече даде сериозни индикации, че ще уважи искането на „бизнеса“ и ще позволи на фирмите да имат до 50 % чуждестранен персонал. И тогава ще стане това, което от десетилетия става във Франция, Германия, Белгия, Великобритания и Швеция. В съседна Румъния вече има изнасилваческа и насилствена епидемия в някои по-големи градове, където направиха грешката да вкарат непалци, бангладешци и други централно и южноазиатци.
И, разбира се, джендърната проблематика, която няма да ни подмине и всъщност про-джендърските НПО структури са проникнали по всички етажи на държавата, партиите, медиите и институциите. Държавата от няколко години насам е позволила на неправителствени организации да извършват социални услуги, които по принцип би трябвало да са прерогатив на институциите. Всяка година гей парадите в София са плашещо нарастващи и добре финансирани. При това, неслучайно на тях можете да видите и посланиците на страни като Германия, Франция, Великобритания, Израел, Канада и други. Всеки ден по медиите съобщават сълзливи истории за „домашно насилие“, „мисогиния“ и др. такива, които се използват за претекст за навлизането на НПО мрежите в съдебната власт и социалните услуги, най-вече свързаните с деца. Не беше толкова отдавна, когато едно предишно правителство организираше в Министерство на културата, платени от държавата „транссексуални ивенти“.
И така, уважаеми българино, скоро ще стигнеш наистина Европа. Но не по доходи или уреденост на здравеопазването и социалната система. Тези сектори така или иначе стагнират и деградират и на Запад, при това много бързо. Какъвто икономически растеж или подобряване на стандарта на живот е имало през 21 век у нас – до тук беше! С демографски колапс, енергийна криза, нарастващи военни разходи и десетки/стотици хиляди южно и централноазиатски мигранти, готови да работят за 1000-1500 лв, „щастливите“ години на българския евроатлантизъм и членството ни в ЕС приключиха. Просто достигнахме максимума, който либералната система и неиният геополитически орган – ЕС, могат да ни дадат. Съжалявам, че съм лошият вестоносец, който ще ви каже, че НИКОГА България няма да заприлича на Германия такава, каквато беше в началото на 21 век. Най-малкото, защото и самата Германия е тръгнала по пътя на демографска, политическа, геополитическа, икономическа и цивилизационна катастрофа. Тъжното е, че тази човеконенавистна система, която убива България от 35 години, успешно лъжеше българите, че „ей сега ще стане по-добре“. Просперитетът, казваха ни либералните рупори, е тук, зад ъгъла – само да „реформираме съдебната система“ (т.е. НПО мрежите и либерални олигарси да я овладеят); да „реформираме образованието по финландски или норвежки модел“ (т.е. да пуснем джендърната идеология в системата и да дебилизираме децата); да „реформираме и диверсифицираме енергетиката“ (т.е. да я закопаем).
Режимът няма да може дълго време да прикрива, че оттук насетне ни чакат само хаос, обедняване и тотален колапс на държавността. И когато признаците станат достатъчно явни, българите ще трябва да се събудят и да си извоюват правото да имат собствена държава. А дотогава… наздраве за партия „Халкидики“!
Симеон Миланов, Народна сила
