Такър Карлсън
Администрацията на Буш направи всичко възможно, за да осуети истинско разследване на събитията от 11 септември. Но защо? Какво се опитваха да скрият?
Джордж Буш-младши (видеозапис): Има една стара поговорка в Тенеси… Знам, че я казват в Тексас, но вероятно и в Тенеси… Тя гласи: „Излъжеш ли ме веднъж – срам за теб. Излъжеш ли ме веднъж – повече няма да ме измамиш.“
Е, първо, Съединените щати разполагаха с невероятна разузнавателна информация за Бин Ладен и неговите планове. Точна, приложима информация. На 6 август 2001 г. президентът Буш проведе ежедневния президентски брифинг. Заглавието му буквално гласеше: „Бин Ладен е решен да нанесе удар по САЩ“. В него се казваше, че членове на „Ал Кайда“*, включително някои граждани на САЩ, живеят в Съединените щати или пътуват там от години. Организацията, изглежда, разполага с допълнителна структура, която може да улесни атаки. И добавиха следното: „Информация от ФБР показва модели на подозрителна активност, съответстващи на подготовка за отвличане на самолети“. Бин Ладен беше споменат в Ежедневния разузнавателен брифинг на президента поне 40 пъти. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет заяви, че през лятото на 2001 г. „системата даваше ясни сигнали“. Така че колко измислена беше идеята, че „Ал Кайда“* може да отвлече самолети и да ги насочи към сгради? Оказа се, че изобщо не е измислена.
Разузнавателен доклад от май 2001 г. съдържаше следния извод: „Оперативни лица могат да отвличат самолети“. Федералното управление за гражданска авиация (FAA) издаде циркуляр до авиокомпаниите с предупреждение за повишен риск от отвличания. След това, през юли 2001 г., последва друг, в който се отбелязваше, че „…известно е, че действащи терористични групи планират отвличания на самолети и се подготвят за тях, както и че са способни да създават сложни взривни устройства и да ги маскират в багаж или стоки за масово потребление“. Между 1999 и 2001 г. Командването за въздушно-космическа отбрана на Северна Америка (NORAD) симулира падането на отвлечен чуждестранен самолет върху сграда в САЩ.
И не само те го правеха. Националното управление за въздушно-космическо разузнаване (NRO), малко известно разузнавателно ведомство, управляващо шпионски сателити и разузнавателни безпилотни самолети, планираше учение, при което изгубен самолет трябваше да се разбие в една от неговите сгради. Тези учения бяха насрочени за 11 септември 2001 г. и трябваше да се проведат само на няколко мили от летище „Дълес“ във Вашингтон. Точно оттам излетя полет 77 на American Airlines, който по-късно се разби в Пентагона. С други думи, идеята, че „Ал Кайда“* отвлича самолет и го насочва към сграда, изглеждаше напълно правдоподобна още преди 11 септември, а официалните лица знаеха, че това може да се случи. Но имаше и други признаци.
По време на предаването на президентската власт през 2000-2001 г., девет месеца преди 11 септември, Бил Клинтън каза на президента Буш: „Мисля, че най-голямата заплаха за вас без съмнение е Бин Ладен и „Ал Кайда“*“. През януари 2001 г. Филип Зеликов, бъдещият изпълнителен директор на Комисията по 11 септември, присъства на брифинг, на който Санди Бъргър, тогавашният съветник по национална сигурност на Клинтън, предупреди своята наследничка Кондолиза Райс, че „най-голямата заплаха за националната сигурност, пред която е изправена тази страна, е „Ал Кайда“*“. На 10 юли 2001 г. директорът на ЦРУ Джордж Тенет и неговият заместник по антитероризма Джозеф Кофер Блек бяха толкова разтревожени от разузнавателни данни, сочещи към предстояща атака на „Ал Кайда“*, че поискаха спешна среща в Белия дом с Кондолиза Райс и служители на Съвета за национална сигурност.
Фактически, сутринта на деня на атаките директорът на ЦРУ Тенет каза на американски сенатор следното: „Чудя се дали това има нещо общо с онзи човек, който преминаваше летателна подготовка“. Разбира се, имаше. По всякакви стандарти, според изключително пристрастния доклад на Комисията, Джордж Буш-младши и особено Кондолиза Райс бяха предупредени предварително, че „Ал Кайда“* подготвя атака. И според всички данни американските разузнавателни служби знаеха, че отвличачите се намират на територията на САЩ. И поне на двама от тях беше помогнато да влязат в САЩ.
Американското разузнаване по онова време беше толкова силно, че сутринта на атаките повечето отвличачи бяха спрени на летището за допълнителна проверка. Въпросът е как изобщо попаднаха в списъка за наблюдение? Докладът така и не ни разкрива това.
Майк Шойър: Казвам се Майк Шойър. Работих в ЦРУ 22 години, а от 1995 до 1999 г. бях началник на отдела по Осама бин Ладен. Всъщност от 1983 до 1992 г. работих по въпросите за Афганистан, по въпросите за войната със СССР. Бин Ладен тогава беше популярен. Знаехме, че той се сражава в Афганистан с муджахидините. Той беше икона на джихада в Саудитска Арабия. Общо взето, беше добре известен в целия арабски свят.
Осама бин Ладен е роден през 1957 г. в Рияд, Саудитска Арабия, в богато семейство с добри връзки. Имаше 49 братя и сестри. Баща му изгради строителен бизнес за милиарди и, наред с другото, участва в реконструкцията на градовете Мека и Медина. През 1979 г. Осама бин Ладен се премести в Афганистан, за да се бори срещу съветската инвазия, а след това се върна в Саудитска Арабия, но в крайна сметка беше изгонен в Судан заради откритата си критика към тясните връзки на саудитското правителство със Съединените щати. През 1996 г. той се върна в Афганистан и обяви война на САЩ.
Майк Шойър: През 1996 г. Бин Ладен обяви война на Съединените щати. Така беше. Този документ и до днес е много убедителен и няма нищо общо с това, което казваха на американския народ за исляма, „Ал Кайда“*, Осама бин Ладен.
Буш-младши (видеозапис): Америка беше избрана за цел на атаките, защото сме най-яркият фар на свободата и възможностите в света.
Майк Шойър: Основата на обявената от него война беше: „Махнете се от нашата земя“. Убедително послание в контекста на Близкия изток, където от края на Втората световна война доминират САЩ и израелците.
Оттогава Съединените щати многократно бяха атакувани в региона.
Репортаж (видеозапис): Сега фанатиците, стоящи зад този взрив, дадоха на френските войници и техните американски колеги 10 дни да напуснат Ливан – иначе ги очаква смърт.
През 1983 г. група, наречена „Ислямски джихад“, уби над 300 американски морски пехотинци в казармите в Бейрут. По онова време това беше най-мощният неядрен взрив след Нагасаки.
Роналд Рейгън (видеозапис): Четириетажна бетонна сграда се превърна в купчина отломки. Над 200 спящи мъже загинаха в резултат на тази ужасяваща, безумна атака.
През 1993 г. пакистански гражданин на име Рамзи Юсеф взриви бомба в подземния гараж на Световния търговски център в Долен Манхатън.
Репортаж (видеозапис): Ключовият въпрос сега е дали това беше единична атака, или началото на серия от взривове?
Към 1996 г. „Ал Кайда“* се превърна в най-очевидната заплаха за Съединените щати. В отговор ЦРУ създаде отдел, наречен Alec Station, известен също като Отдел по Бин Ладен, ръководен от Майк Шойър. Но, както се оказа, не всички в ЦРУ искаха да помогнат в борбата с „Ал Кайда“*.
Майк Шойър: Искахме да получим основна информация за Осама бин Ладен. Неговите банкови сметки, информация за здравето, образованието. Много прости неща. Продължавахме да изпращаме съобщения, защото това беше важно. Създадохме база данни. И тогава тогавашният началник на резидентурата в Саудитска Арабия Джон Бренан… не знаехме дали той работи с тях по този въпрос, или не. И накрая изпратихме съобщение, в което пишеше: „Моля, направете това възможно най-скоро“. Той се обади на Тенет, и с това всичко приключи. „Не изпращайте повече такива записки на Бренан“. Каквато и да беше причината, не ми е известна. Но ако знаете за служба, която разполага с нужните данни, лесно можете да я убедите да ги предостави. Още повече, че защитаваме Саудитска Арабия, особено в този случай. Казаха ни да не изпращаме повече запитвания до Рияд по този въпрос. Фактът, че бях началник на оперативния отдел по Осама бин Ладен, не означаваше, че някой друг не работи по същия въпрос в противоположна посока. Както се оказа, противоположната посока надделя с одобрението на президентите.
Докато Бренан укриваше критично важна информация за Бин Ладен, Центърът за борба с тероризма на ЦРУ започна да разработва план за залавянето му в тренировъчна база за терористи, известна като Тарнак Фармс.
Майк Шойър: Тарнак Фармс е мястото, където той живееше. Знаехме, че там ще бъдат Осама бин Ладен, семейството му, семейството на Зауахири и още няколко от най-висшите членове на „Ал Кайда“*. И първоначално администрацията се съгласи с това.
Планът беше финализиран с помощта на приятелски настроени афгански племенни лидери. В края на 1997 г. той дори беше репетиран два пъти на територията на САЩ. Всичко, което му трябваше, беше одобрението на Белия дом. На 7 март 1998 г. Ричард Кларк, ръководещ Междуведомствената група по сигурност и борба с тероризма, в разговор със Санди Бъргър, тогавашен съветник по национална сигурност, каза, че планът е „в зародиш“, въпреки че ЦРУ вече провеждаше трета репетиция на операцията.
Офицери от Пентагона разгледаха плана. И въпреки някои дребни опасения, които можеха да се отдадат на междуведомствено съперничество, като цяло той им хареса. Те го подкрепиха. Юридическите основания за одобрение бяха подготвени предварително както от ЦРУ, така и от Съвета за национална сигурност. Главният прокурор, директорът на ФБР и прокурорът на Южния окръг на Ню Йорк, където трябваше да съдят Бин Ладен, ако бъде заловен жив, бяха информирани за плана.
ЦРУ проведе четвърта репетиция между 20 и 24 май, очаквайки, че планът ще бъде изпълнен в края на юни – най-късно до края на юли. И все пак, по-малко от седмица по-късно, агентите на ЦРУ на място бяха уведомени, че администрацията на Клинтън е спряла операцията.
Майк Шойър: Когато писахме оперативния план, обръщайки се към политическото ръководство, разбирахме, че хората, участващи в операцията, имат семейства, и ако терористите не се предадат без бой, може да загинат хора, некобатанти. Казаха ни: „Прието, продължавайте докрай“. Така че планът почти достигна стартовата линия. Но на последните ни сателитни снимки случайно попаднаха детски люлки. И изведнъж ни казаха: „Не, не можем да го направим. Какво ще стане, ако тази снимка попадне в пресата и ни се наложи да носим отговорност?“
През целия период на Шойър в Alec Station се очерта ясна закономерност. Всеки път, когато се появеше възможност да се убие или залови Осама бин Ладен, администрацията на Клинтън решаваше да не го прави.
Майк Шойър: Имаше, наред с другото, операция за отвличане на Бин Ладен в Афганистан.
Планът трябваше да бъде изпълнен само няколко дни преди „Ал Кайда“ да взриви американските посолства в Кения и Танзания.
Майк Шойър: Трябваше да го изведем от Афганистан и след това да го доставим в друга страна. Планът беше одобрен. А после в последния момент го отмениха. И седмица по-късно посолствата бяха взривени.
Репортаж (видеозапис): Най-големият страх днес е, че случилото се тук ще отбележи някаква тревожна нова фаза в международния тероризъм.
Майк Шойър: Около четири часа сутринта Джордж Тенет, който по онова време беше директор на ЦРУ, се обажда на служебния ми телефон, вдигам слушалката и казвам: „Да“. „Шойър?“ „Да.“ „Можем ли да възстановим тази операция? Президентът иска да знае дали можем да възродим операцията за залавяне на [Бин Ладен].“ Според Тенет, доколкото разбрах, те пропуснаха възможността да предотвратят операцията. И докато бях там, подобно поведение буквално стана навик за тях.
По-малко от две седмици след атаките Клинтън изстреля крилати ракети по цели, за които твърдеше, че са свързани с Бин Ладен.
Бил Клинтън (видеозапис): Днес наредих на нашите въоръжени сили да нанесат удар по обекти, свързани с терористи, в Афганистан и Судан. Нашата мисия е ясна: да ударим мрежата от радикални групи, свързани с Осама бин Ладен и финансирани от него.
Но ударът се оказа безполезен. И дори позорен. Пентагонът избра за цели предполагаеми тренировъчни лагери на терористи в Афганистан и фармацевтична фабрика в Судан, която, според лъжите на американското разузнаване, произвежда химическо оръжие. С времето закономерността стана още по-очевидна. ЦРУ предлагаше начин за залавяне или убиване на Бин Ладен, а в последния момент някой отменяше удара.
**Майк Шойър:** За мен това е загадка. За мен ловът на Осама бин Ладен беше тежка работа, но можеше да бъде завършен още през 97-ма година. И след това, до напускането ми през 99-та, имаше още десетина възможности, но нито една от тях не беше използвана, било то да го убият или заловят – каквото и правителството да искаше да направи.
Възможностите продължаваха да се появяват. През май 1999 г. американските разузнавателни служби получиха достоверна информация, че Бин Ладен се намира в комплекса си близо до Кандагар, Афганистан. Военните и служителите на ЦРУ се съгласиха, че това е най-добрата възможност да го убият, на която можеха да разчитат. Имаха поне три възможности да нанесат удар, но така и не го направиха.
Майк Шойър: Някой се уплаши.
Шойър беше отстранен от ръководството на Alec Station през 1999 г., а на негово място беше назначен някой си Ричард Бли, който почти не се споменава в доклада на Комисията по 11 септември. На 12 октомври 2000 г. разплатата за бездействието спрямо Бин Ладен застигна агенцията и страната, когато терорист-самоубиец атакува есминеца „Коул“, закотвен в Аден, Йемен.
Репортаж (видеозапис): На кораа „Коул“ загинаха 17 моряци.
Загинаха 17 американски военнослужещи. Но този път правителството не предприе никакви ответни удари. Официалната причина за това бездействие, посочена в доклада, беше, че администрацията нямаше окончателни доказателства за отговорността на „Ал Кайда“* за атентата.
**Майк Шойър:** Веднага разбрахме, че това е Осама бин Ладен. А после чувам по радиото или телевизията, как Клинтън казва: „Е, моите експерти, моят екип, моето разузнавателно общество казват, че не можем да сме сигурни дали зад това наистина стои Осама бин Ладен с „Ал Кайда“*“. А ние просто стояхме като вкаменени и се чудехме: „Какво, по дяволите, говори?“
Комисията по 11 септември предложи оправдания за Клинтън, позовавайки се на абсурдна игра на обвинения с официални лица от администрацията, които твърдяха, че чакат юридическо разрешение от ЦРУ и ФБР. Но в същото време се съобщава, че тогавашният директор на ЦРУ Джордж Тенет бил изненадан, когато чул, че Белият дом очаква от него заключение за отговорността за атаката срещу „Коул“. Всички и без това знаеха кой го е направил.
Майк Шойър: През моята кариера, която продължи над 22 години, имах впечатлението, че първото, за което мислеше Седмият етаж [ръководството на ЦРУ], когато им представяха поредната операция за одобрение, беше: „Ами ако се провалим? Как ще ни разкъсат в медиите?“
На Бил Клинтън му бяха нужни само 13 дни, за да реагира на взривовете в посолствата. А за атаката срещу есминеца изобщо нямаше отговор по причина, която така и не беше обяснена на никого. Още по-странно и показателно беше оправданието за собственото бездействие от страна на администрацията на Буш. Най-ясно то беше формулирано от втория неоконсерватор в Пентагона, Пол Уолфовиц. Той нарече бомбардировката на „Коул“ „остаряла“ към момента на встъпването на Буш в длъжност, въпреки че от атентатите бяха минали само пет месеца. На Уолфовиц му трябваше нещо по-мащабно за отговор, и скоро той го получи.
Майк Шойър: Беше поразително да наблюдаваш това, особено след като човек ни обяви война, повтори го и каза: „Вашето време ще дойде“. От времето на генерал Зяп никой не беше говорил толкова открито за мисията си [срещу САЩ]. Но ние не го слушахме. И вижте къде ни доведе това и къде сме сега. И не става въпрос само за 11 септември, ние загубихме още една война от афганците.
Ако искате да разберете защо и как се случиха събитията от 11 септември, трябва да обърнете специално внимание на годините от 1999 до 2001 г. Те съвпаднаха с осъществяването от Джордж Тенет на това, което стана известно просто като „Планът“. За неговото разработване директорът на ЦРУ назначи за директор на Центъра за борба с тероризма Кофер Блек, бивш шпионин, издигнал се до ръководител на резидентурите на ЦРУ в Судан и други места. За да ви дам представа за характера на Кофер Блек, през 2017 г. той, заедно с Хънтър Байдън, влезе в борда на директорите на Burisma, украинска газова компания. Но по онова време, в края на 1999 г., ядрото на групата на бъдещите отвличачи от 11 септември се събираше в Афганистан.
Буш-младши (видеозапис): Тези 22 души не носят отговорност за цялата терористична дейност в света, но са сред най-опасните [терористи]. Лидери и ключови поддръжници, планиращи и стратези. Те трябва да бъдат намерени.
Ето кратко обобщение на някои от предупрежденията, които разузнавателните служби и правителството имаха. През декември 1999 г. 23-годишният алжирец Ахмед Ресам се опита да пристигне от Виктория, Британска Колумбия, в Порт Анджелис, Вашингтон. За целта той нае кола и използва ферибот. Благодарение на бдителността на граничната служба в Порт Анджелис, Ресам беше задържан с над 100 килограма взривни вещества в колата. Планът му беше да взриви заминирана кола на летището в Лос Анджелис на 1 януари 2000 г. Но основните признаци за предстояща атака срещу САЩ се появиха през лятото на 2001 г., само няколко месеца преди съдбоносните събития.
На 20 април 2001 г. в брифинг за висши служители на администрацията на Буш се отбелязваше, че Бин Ладен планира няколко операции. През май 2001 г. беше разпространен доклад за служители на администрацията на Буш, в който се казваше, че „публичните изяви на Бин Ладен могат да предвещават атака“. На 16 май 2001 г. разузнавателен доклад споменаваше за обаждане в посолството, че поддръжници на Бин Ладен планират атака в САЩ. На 12 юни доклад на ЦРУ посочи, че Халид Шейх Мохамед вербува хора за пътуване до САЩ, вероятно за подпомагане на терористични актове.
На 22 юни същата година ЦРУ уведоми ръководителите на резидентурите за разузнавателни данни, сочещи, че скоро „Ал Кайда“* може да извърши терористичен акт в САЩ с участието на атентатори-самоубийци. По същото време американското разузнаване издаде предупреждение за терористична заплаха, сочещо висока вероятност за бързи, мащабни терористични атаки с множество жертви. На 25 юни координаторът по борба с тероризма на Буш, Ричард Кларк, каза на Кондолиза Райс, че има шест разузнавателни съобщения, сочещи предупреждения от членове на „Ал Кайда“* за предстояща терористична атака. Три дни по-късно той каза на Райс, че предстои нещо „много, много, много, много мащабно“.
На 30 юни висши служители на американското разузнаване бяха предупредени: „Бин Ладен планира резонансни атаки с катастрофични размери“. През юли съобщенията на разузнаването за предстояща атака достигнаха връх, което доведе до затваряне на посолствата на САЩ в Близкия изток. Нищо от това, изглежда, не привлече вниманието на Белия дом. Заместник-министърът на отбраната Пол Уолфовиц, същият, който счете атаката срещу „Коул“ за „остаряла“, в разговор със заместник-съветника по национална сигурност на Буш постави под съмнение докладите.
На 12 юли 2001 г. изпълняващият длъжността директор на ФБР Томас Пикард започна разузнавателен брифинг на главния прокурор Джон Ашкрофт с последната информация за предупрежденията на ЦРУ за атака на „Ал Кайда“*. Ашкрофт отговори: „Не искам никога повече да ми говорите за „Ал Кайда“*, за тези заплахи. Не искам повече да чувам за „Ал Кайда“*“. Пикард поиска допълнително финансиране за мерки за борба с тероризма, на което главният прокурор отговори с отказ. Това беше на 10 септември. На следващия ден Съединените щати бяха атакувани.
Последователно и агресивно заблуждавайки американската общественост, ЦРУ, администрацията на Буш и Комисията по 11 септември създадоха идеални условия за процъфтяването на конспиративни теории. Помислете например за установения факт, че малко преди атаките имаше рязък скок в пут-опциите на акции на авиокомпании. Кой, освен „Ал Кайда“*, знаеше за нападението и кой точно спечели от това? Изглежда напълно възможно и дори вероятно, че чуждестранни правителства, включително предполагаеми съюзници, знаеха за предстоящия заговор. Защо не предупредиха Съединените щати? И защо американските власти побързаха почти веднага да извозят всички отломки в чужбина, без да дадат на инженерите възможност да проучат местата на престъплението? Това са само някои от въпросите, които ще разгледаме в следващата част от нашето разследване.
Източник: https://tuckercarlson.com/the-9-11-files-episode-3
