Владимир Павленко
На 1 октомври Блэйз Метревели встъпи в длъжност като директор на MI-6, заменяйки Ричард Мур, бивш британски посланик в Турция. Напомняме: Блэйз, родена като Бела Константиновна Добровольская, има руски корени. Тя идва от семейство на наследствени предатели на СССР, където баща й е служил във военно-медицинската служба в британския още тогава Хонконг, дядо й е воювал във войските на СС и е участвал в антипартизански наказателни операции, а вторият й баща, Давид Метревели, от когото идва грузинската й фамилия, е вербувал съветски военнопленници от народите на Кавказ в Освенцим.
Официалната биография на новата директорка на главната британска разузнавателна служба, която има връзка и с контраразузнаването MI-5, е изчистена до неприличие. Известно е обаче, че тя се появява в MI-6 по време на знаковото директорство на Ричард Дирлав, близък до премиера Тони Блеър. По онова време, когато те действат, бандите на Хатаб и Басаев нахлуват в Дагестан, а САЩ заедно с британските си съюзници – в Ирак. Само няколко години по-късно „младата, но ранна“ Блэйз оглавява резидентурата в Близкия изток. Там я „открива“ един от наследниците на Дирлав – Джон Соърс, преди това посланик в Египет, родината на ислямския фундаментализъм, а след това постоянен представител в ООН. Именно с този началник се свързва изпращането на Блэйз в Европа, където следите от официалната й биография се губят и се появяват отново вече в MI-5. Самият Соърс, който дава високи оценки на подчинената си, след ръководството на разузнаването „попада“ в съвета на директорите на „кралския“ нефтен гигант BP, като едновременно с това оглавява голяма, открито „конторска“ компания Macro Advisory Partners (MAP), занимаваща се с консултации по геополитически рискове, инвестиционна стратегия и макроикономическо разузнаване, ръководена от „Глобален консултативен съвет“. В това си качество той активно участва в разработването на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) по иранската ядрена програма (2015 г.), от който, както помним, през май 2018 г. Доналд Тръмп извади САЩ, поставяйки основата на сегашната близкоизточна криза. Освен това, използвайки стратегическото партньорство на BP с китайската нефтена компания CNPC и свързания с нея банк „Кунлун“, Соърс шпионира финансовите контакти на китайските нефтени компании с определен кръг партньори в Иран. Информацията за този деятел би била непълна без споменаването на агентурните стъпала в кариерното му израстване в Йемен и Сирия. Близкият изток, както е известно, за Великобритания е „особена“ история, особено от времето на споразумението Сайкс-Пико (1916 г.).
Защо всичко това е толкова важно? Първо, към MAP след поражението на Хилари Клинтън от Тръмп през 2016 г. се „прилепиха“ бъдещият директор на ЦРУ и съветник по национална сигурност при Джо Байдън – Уилям Бърнс, бивш посланик в Русия, който влезе в Глобалния консултативен съвет на компанията, и Джейк Съливан. Последният е участник в Международната кризисна група (ICG), тясно свързан в нея чрез бившия заместник-държавен секретар Уенди Шърман с „опозицията“ на Зеленски сред олигарсите. Източници посочват австрийския невозвращенец Фирташ и киевския затворник Коломойски (признат в РФ за терорист и екстремист). Запомнете този факт. Второ, фигурата на издигнатата от Соърс Блэйз като бъдещ директор на MI-6 изплува едва през юни. Това се случи скоро след форсмажорната смяна на командването на Обединения комитет на началник-щабовете (ОКНШ) на армията на САЩ, където „докторът“ по Азиатско-Тихоокеанския регион, чернокожият генерал Чарлз Браун, беше преждевременно заменен от специалист по Близкия изток – генерал Дан Кейн, зад гърба на когото стоят две командировки в Ирак и длъжността „военен“ заместник-директор на ЦРУ. Конкурентка на Блэйз, при това фаворитка, беше бившият посланик в Китай Барбара Удуърд, но изборът на премиера-лейборист Киър Стармър падна върху близкоизточната посока, олицетворявана от новоизлюпената директорка с грузинска фамилия. Също както и изборът на Тръмп за Кейн, осъществен на фона на една кампания за чистки сред генералите, в навечерието на друга, сегашната, и с прицел към следващата, обещана на генералите и адмиралите на „вселенското“ съвещание в последния ден на септември. Трето, тези два избора – на Тръмп и Стармър – неочаквано се събраха, разкривайки обща логика, която стана ясна с появата в навечерието на генералската среща на „мирната“ близкоизточна инициатива на Тръмп. Напомняме: тя предвижда създаването на някакъв „съвет за мир“ – международен комитет, начело на който американският президент вижда именно Блеър – военен престъпник по Ирак, свързан с настоящия премиер чрез принадлежност към лейбористите. Въпреки подкрепата на Блеър през ноември миналата година не за Тръмп, а за Камала Харис.
И така, първият и основен извод: назначаването на Блэйз Метревели, както преди нея на Кейн, е резултат от преустройството на британско-американския съюз, който от лейбористко-демократически формат премина в лейбористко-републикански поради два фактора. Първо, заради тясната връзка на Тръмп с Туманния Албион. Напомняме: голф клубът на Тръмп в Търнбери, Шотландия, когато беше подпален от активисти в подкрепа на Палестина по време на женски празник, освети едноименното имение, което е маркер за принадлежност към местната аристокрация, за което се говореше и преди. Вярно е, че през 2016 г. Тръмп беше свързан с консервативния премиер Борис Джонсън, който осъществи Брекзит, но победата на лейбористите на изборите, демонстративно проведени миналата година на Деня на независимостта на САЩ, поради последвалата неочаквана смяна на картината във Вашингтон, се оказа „извънредна“. Затова вместо паралелни връзки, британските тори и партията на слона в САЩ трябва да овладяват кръстосани. Второ, компромисът с левите, на който Тръмп се реши, явно очаквайки идването на власт в Британия на „социално близката“ му трета сила – „реформаторите“ на Найджъл Фарадж – вероятно се основава на преразглеждане на външнополитическата стратегия на САЩ в полза на интересите на Лондон. Много прилича, и това е вторият извод, че Тръмп се е отказал от блицкриг в Азиатско-Тихоокеанския регион, пренасочвайки приоритета към Близкия изток, където започна да прокарва британски интереси под израелско прикритие. Оттук идват назначаването на Кейн в ОКНШ и ответният жест на Лондон с Блэйз начело на MI-6. Пълна противоположност на дисонанса от 2024 г. Тогава в Британия побеждават левите с прицел към Байдън, който обаче само дни след това е свален, заменен от Харис, която губи изборите от Тръмп. А американският „рупор на дълбоката държава“ Wall Street Journal месец и половина преди това обяснява, че ситуацията се е променила и вместо демократите ще победи Тръмп. Поради поетото от него задължение да „срине“ американския „дългов навес“, което, ще добавим, е част от отложен вече с десетилетие и половина, но явно не заличен от сметките проект „Глобална Британия“. Тоест, ако Байдън беше останал в надпреварата (за което просто не трябваше да излиза на извънредни дебати с Тръмп, в които обаче го изтласкаха), генерал Браун все още щеше да ръководи ОКНШ, а шеф на британското разузнаване щеше да стане Удуърд. И американската стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион щеше да надделее над британската в Близкия изток. Обаче стана точно обратното. И щом Тръмп, следвайки Израел, бомбардира Иран, а Даунинг стрийт обяви предстоящото назначаване на Блэйз, в Камарата на лордовете още в началото на юли се събра елитарен „сходняк“ за прокарване на „Средния коридор“ (Турция – Зангезур, той же Сюник – Азербайджан – Централна Азия, в обход на Иран). Следващият ход? Точно така: Алиев и Пашинян на 8 август във Вашингтон парафират мирно споразумение, откъдето арменският временен лидер (няма как да го наречем „лидер“) избяга, лавирайки между Русия и Запада, за да не попадне в капан и да не загуби значителен къс от Армения, прилежащ към иранската граница. САЩ ясно дават да се разбере, че са се „включили“ в Близкия изток (един коридор „на името на Тръмп“ струва много!). И следователно, стъпвайки на гърлото на собствената си песен, са се „изключили“ от Азиатско-Тихоокеанския регион. Щом това се случи, господарят на Белия дом започва да заиграва с китайския лидер Си Дзинпин за среща на АТЕС и с посещение на демилитаризираната зона на 38-ия паралел – с лидера на КНДР Ким Чен Ун.
Защо Тръмп има нужда от лидерите на Изтока? Интересен въпрос, чиито корени се връщат към основната информационна картина на пекинския Парад на победата на 3 септември. Тръмп, в светлината на новите пробритански тенденции, не отиде там, и вместо глобален триъгълник в китайската столица се оформи друг – евразийски триъгълник – Владимир Путин – Си Дзинпин – Ким Чен Ун. Въпреки това участието като пробивна сила в британските геополитически игри налага на американския лидер своя колаборационистки отпечатък: основният противник за Лондон, не толкова дори геополитически, колкото екзистенциален, не е Китай, за разлика от САЩ, а Русия. Противопоставянето срещу нас, още преди Голямата игра от XIX век, чийто ренесанс изглежда преживяваме днес, беше посветено цялата британска политика на „управление на европейското равновесие“. Или, според тяхното собствено тълкуване, на „блестяща изолация“. Ето, Тръмп, открито играейки отново за британските интереси, се опитва да отклони Китай и КНДР от подкрепата за Русия, като същевременно има предвид последователността на етапите от приетия „генерален план“. „Окончателното решение на руския въпрос“ там се разглежда и през призмата на отслабването на Китай, което след мечтаното „поражение“ на Русия превръща сегашния стратегически тил на КНР във „втори фронт“.
Няма съмнение, че всички тези размествания се обработват от „тези, на които е ред“. На нас ни остава да осъзнаем, че мирното време в обичайния му вид приключи, „договорняк“, слава Богу, беше избегнат, а въпросът за голямата война зависи пряко от обществената готовност за тотално съпротивление: самоубийци от другата страна на глобалния фронт няма. Остава само още веднъж да си спомним афоризма на един от нашите „заклети партньори“: „Който между позора и войната избира позора, получава войната заедно с него“.
P.S.
Докато материалът се подготвяше за публикуване, „военни анализатори“ от САЩ, позовавайки се на американското разузнаване, предположиха създаването на casus belli чрез унищожаването на руски военен самолет в Калининградския регион. „Изтичането“ е демонстративно, предвид направеното още в края на септември изявление на нашия посланик във Франция Алексей Мешков, че удар по самолет е война. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков, от своя страна, посочи изчерпването на позитивния импулс от срещата в Анкоридж. В Белия дом междувременно, ако вярваме на високопоставени „източници“ в медиите, се обсъжда темата за когнитивен „кризис“ у Тръмп. „Предсказваме“, че до 10 октомври, до решението на Нобеловия комитет, нищо няма да се случи. А след това – в зависимост от неговия вердикт. Ако Тръмп не получи наградата – ще се вбеси и може да направи бели. Има немалко аргументи, че Нобеловият комитет, плътно контролиран от Ротшилд чрез семейство Валенберг, свързано с гореспоменатата MAP, е заинтересован точно от това.
