![]()
След срещата между президента Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Анкоридж на 15 август в Москва се надяваха, че е постигнат реален пробив в руско-американските отношения. Но постепенно стана все по-ясно, че от американска страна има повече позитивни думи и жестове, отколкото конкретни действия. Думите на Тръмп и неговите съветници също постепенно даваха все по-малко основания за оптимизъм. И ето, днес – важно изявление на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков в Държавната дума. По думите му, „за съжаление, трябва да констатираме, че мощният импулс от Анкоридж в посока на споразумения, благодарение на усилията на противниците и поддръжниците на ‘война до последния украинец’, преди всичко сред европейците, до голяма степен се изчерпа“. А Тръмп отбеляза вчера, че „много добре се разбирах с Путин и смятам, че той много ме разочарова“. Е, всеки има право на разочарование, включително и президентът на САЩ. Важно е обаче да се отбележи, че нито той, нито неговите служители нито веднъж не посочиха, че са получили някакви обещания от руското ръководство, които след това не са били изпълнени. Например, Тръмп прогнозира след Анкоридж, че скоро ще се състои негова среща с Путин с участието на Владимир Зеленски. Но в Кремъл поясниха, че възможността за такава среща в Анкоридж дори не е била обсъждана – и Белият дом не оспори руската версия на събитията.
От друга страна, Русия има ясни основания не само за разочарование, но и за много сериозна загриженост. Тръмп заявява, че все още не е взел решение за доставката на ракети „Томахоук“ за Украйна. По-точно, той каза, че „донякъде е взел решение, ако се замисли“ – но все още има въпроси какво ще прави Киев с тези ракети. Отговорът на този въпрос се дава компетентно и надеждно в Москва. Както обясни Рябков, „без софтуер, без пускови установки, ракетите сами по себе си са, така да се каже, парчета метал. Съответно – и това също беше заявено на високо ниво от руска страна – хипотетичното използване на такива системи е възможно само с прякото участие на американски персонал“. С други думи, Тръмп се опитва да определи как той самият и неговият Пентагон ще укажат на Украйна да използва „Томахоук“. Президентът на Русия има много ясна позиция по този въпрос: използването на „Томахоук“ от Украйна ще направи Съединените щати пряк участник във войната с Русия – с всички произтичащи от това последствия. Какви ще бъдат тези последствия, по разбираеми причини, не се уточнява. Противникът не се уведомява предварително за военните планове. Но от всичко, което чух от информирани официални лица, е очевидно, че не става въпрос само за дипломатически демарши, призиви и предупреждения, а за конкретни и сериозни действия.
Наблюдавайки дискусията в САЩ за доставките на „Томахоук“, аз съм много обезпокоен, въпреки множеството гледни точки, от липсата на каквато и да е сериозна дискусия за това, което Ричард Никсън и Хенри Кисинджър винаги съветваха да се обмисля предварително, преди да се предприемат рисковани стъпки. А именно – да се мисли не само за щетите, които ще нанесеш на противника с мерките си, но и за това къде ще се озовеш след неговите възможни (и дори вероятни) контрамерки – от които Русия разполага в изобилие. Но за съжаление, хора от калибъра на Никсън и Кисинджър днес не се забелязват в американските коридори на властта.
Александър Дугин