Зорница Илиева
Препрочитам становище на външният ни от заседание в Брюксел. Там явно ветровете или са утихнали, или са в друга посока. Изведнъж, без да са поискали или питали, външният ни юнак известява, че ще дадем коридор самолетът на руския президент да прелети през наша територия на път за Будапеща. Следва дълго пояснение с „ако става въпрос за установяване на мир”. Но иначе стоим зад Киев. Че къде беше досега тази наша демократическа гордост да даде принос за установяване на мир? Основа има повече от достатъчно, защото исторически редовите българи са свързани я с дядо Иван, матушка Русия, после братска дружба, че и писменост и вяра сме дали на московците, което просто трябва да се ползва във взаимен интерес. Защото времената не само днес са били сложни и непредвидими. Предците ни са успявали, макар че не всички са си падали по политиките на Империята. Но винаги са го правили, според тях, заради интереси на България. Сега чии интереси защитават управниците ни? Вместо да се позиционираме като независими, с балансиращи позиции, поне неутрални към конфликта, както го нарича Тръмп, защото това са братски страни, славянски, голяма част от населението им православни, ние поставихме украински знамена по кметства, даваме оръжие на Киев, облъчваме гражданите си с русофобия и се кълнем в неоспорима лоялност към нови съюзници с атлантически ценности. Това наш свят ли е? Интересно с какви самолети ще придружаваме самолет № 1 на Русия, ако случайно се получи решение да се ползва маршрут през Балкана? Турция още преди дни обявиха своя придружаващ кортеж – 4 броя F-16, сърбите – те пък с 4 бр. МИГ-29 и то още от Черна гора, а ние що за самолети имаме и къде са ни пилотите за нови придобивки, което казват, че пристигнали? Това звучи като онези „изцепки” на външно, когато някаква директорка там привикваше Н.Пр. г-жа Митрофанова за обяснения, а после бързо замина на работа в Ню Йорк като наш представител. Както се казва, заслужила.Поне така твърдят някои от колегите й. И защо е това изхвърляне сега, че ние сме едва ли не добронамерени, когато се говори за мир? Ама кой в Брюксел говори за мир? Там наистина са се парализирали от страх, че току-виж Москва и Вашингтон се разберат на масата за преговори, а те остават при всички случаи под масата. Отново повтарям, че доброто управление се получава само, когато можеш да предвиждаш, да мислиш стратегически. Ако можеш. Иначе става като у нас.
