На 8 октомври 2025 г. Израел и „Хамас“ се споразумяха по американско предложение за примирие, което предвижда прекратяване на огъня в Ивицата Газа и освобождаване на израелските заложници. Експерти от Brookings коментират какво може да означава това за целия регион.
Scott R. Anderson: „Планът за Газа възражда идеята за двете държави“
Мирният план за Газа възстановява идеята „две държави“ като централен елемент от двупартийната външна политика на САЩ по въпроса Израел–Палестина. Според международното право Газа и Западният бряг се разглеждат като окупирани територии, което означава, че Израел не би трябвало да ги анексира трайно. Дългосрочната цел в тези преговори винаги е била тези територии да преминат обратно под палестински контрол като част от бъдеща палестинска държава.
През годините решението за „две държави“ беше приоритет в американската политика, но по време на първият мандат на Доналд Тръмп се взеха мерки, които попречиха на реализацията на тази идея. По-късно и израелските политики (разширяване на селищата и открити дебати за анексия) допълнително усложниха положението. Новият план, обаче, изисква Израел да се отрече от намеренията си за анексия на Газа, да гарантира завръщането на жителите в Ивицата, както и управлението на Газа и Западния бряг да се осъществява от реформирана Палестинска власт. Дали Белият дом последователно ще реализира тези амбиции — предстои да се разбере.
Aslı Aydıntaşbaş: „От сделки към траен мир“
Краят на военните действия е огромно облекчение за мнозина — особено за онези, които години наред работят по проблемите на Близкия изток и не са свикнали да приемат цикличната човешка трагедия за нормалност. Дори и най-крехкият мир е по-добър от опустошителна война.
В същото време сделката е нестабилна и оставя много въпросителни:
- какъв вид мироопазваща сила ще гарантира сигурност и стабилност
- как точно ще се осъществи преходът от първа към втора фаза след освобождаването на заложниците
- какъв е окончателният сценарий, който може да предостави поне ограничена палестинска суверенност, докато принуждава „Хамас“ да предаде властта
По-интересният въпрос е какво означава самият характер на този процес за новата ера на американската външна политика. Импровизационният, персонализиран и често телевизионен подход успя там, където експертните стратегии не успяха. Това поражда дилеми в общността на външнополитическите анализатори — сделките вече могат да се правят „на живо“, но превръщането им в устойчиви решения изисква все така експертна, институционална и продължителна работа. Ако дипломацията на Тръмп е за „правене на сделки“, ролята на експертите трябва да бъде да ги направят трайни.
Kemal Kirişci: „Реконструкцията на Газа — дълготраен и труден процес“
Първата фаза от плана за примирие е в ход, но е ясно, че физическата реконструкция на Ивицата Газа ще бъде едно от най-тежките предизвикателства. Снимките от войната показват мащабни разрушения — ООН предупреди, че отстраняването на развалините може да отнеме десетилетия и да изисква огромни площи за депониране. В отломките са погребани не само домове и поминък, но и много културна и социална история.
Планът, в този аспект, е почти мълчалив: той споменава „икономическа програма“ и „специални икономически зони“, но е трудно да си представим икономическо възраждане преди да бъдат почистени руините и да бъде възстановена базовата инфраструктура — жилища, училища, болници, пътища и пристанища. Възстановяването има и социален измерител – то трябва да помогне на населението да преодолее травмата, да възстанови поминъка и да включи хората в процеса на изграждане на нов държавен ред.
Suzanne Maloney: „Новият Близък изток остава недостижим“
Днес президентът Доналд Тръмп беше посрещнат с възторг в Израел за ролята си в преговорите за прекратяване на огъня в Газа и връщането на всички живи израелски заложници, което за пръв път беше напълно заслужено. След две кървави и ужасни години за израелците и палестинците, неконвенционалната дипломация на Тръмп успя да спре насилието и да създаде възможност за по-добро бъдеще и за двата народа.
В този конфликт не липсват потенциални пречки, а радостта, която мнозина изпитват днес, е помрачена от жестокостите, които предизвикаха войната, опустошението и тежките страдания в Газа. Сериозната задача, която предстои за осигуряване на траен мир и пътища към възстановяването на суверенитета на Палестина никак няма да бъде лесна.
Все пак Тръмп успя там, където най-съгласуваните и добронамерени усилия на предшествениците му в администрацията на Байдън се провалиха. Характерната черта на неговия подход беше готовността му да играе твърдо с двете страни, готовността да заложи на американската креативност и постоянният фокус върху избягването на прекалено амбициозни цели. Докато президентът Джо Байдън се опита да убеди, Тръмп отправи искания и наложи ограничения. Той се присъедини към израелската атака срещу Иран през юни и допринесе за нейния успех, но също така настоя за внезапно прекратяване на мисията. Той похвали израелския премиер Бенямин Нетаняху, а по-късно го принуди да се извини публично пред премиера на Катар след неуспешния израелски удар срещу политическите лидери на Хамас в Доха. Неговите преговарящи се ангажираха директно с Хамас, понякога без изрична координация с Израел. Те назначиха самия Тръмп за председател на съвета, който трябва да наблюдава изпълнението на споразумението, което показва ангажимента на Вашингтон да гарантира, че израелските му съюзници спазват условията по него.
След успеха на Израел в обезглавяването както на Хамас, така и на Хизбула в съседен Ливан и унищожаването на голяма част от арсеналите им, войната се превърна в политическа и стратегическа тежест за еврейската държава – и за Вашингтон. Въпреки това, нейното продължаване започна да изглежда неизбежно, отчасти поради динамиката в коалицията в правителството на Нетаняху и нежеланието на САЩ да диктува условията на най-близкия си съюзник в региона. Тръмп и неговият екип промениха тази патова ситуация с креативна и енергична дипломация.
За да успее планът, Вашингтон ще трябва да инвестира още повече енергия и политически капитал в напредъка през следващите фази. Пред Кнесета той отбеляза, че регионът преживява „исторически подем към нов Близък Изток“ – израз, който напомня твърде много на „розовите“ прогнози на администрацията на Буш, дори след катастрофалните последици от нейната инвазия в Ирак през 2003 г.
Итамар Рабинович: „Моментът на избор пред Израел“
След споразумението Израел среща три основни предизвикателства:
- да направи всичко възможно за успешна реализация на сделката
- да работи с регионални и международни партньори за изграждане на стабилна управленска структура в Газа
- да потушава вътрешнополитическото напрежение, тъй като крайнодесните партии остават в управляващата коалиция
Изходът ще повлияе сериозно на международната легитимност на Израел и на вътрешния му политически облик. Предстоящите избори могат да бъдат повлияни от това как се осъществява преходът. Представянето на края на войната като успех може да подсили позициите на настоящите лидери, докато опозицията ще използва неуспехите като аргумент срещу тях.
Dafna H. Rand: „Международните сили за стабилизация (ISF)?”
Ключов елемент в плана е създаването на международни стабилизационни сили (ISF) в Газа, които да подготвят и подпомогнат новите палестински полицейски сили в координация с Египет и Йордания. Все още не е ясно коя държава ще поеме командването и кои държави са готови да изпратят контингенти в тази трудна, конфликтна среда, в която „Хамас“ се опитва да възстанови влиянието си.
Уроците от предишни мисии показват, че сложните вътрешнополитическите и регионалните отношения често забавят или ограничават действията на подобни международни формирования. Забавянето във формирането на ISF значително възпрепятства възможността да се премахне контролът на „Хамас“ и да се реализират другите фази от плана.
Shibley Telhami: „Може ли Тръмп да наложи своята воля върху реалността в Газа?“
След обявяването на споразумението Тръмп заяви, че войната е приключила и че постигането на сделката е огромен успех. Въпреки това както израелският премиер, така и „Хамас“ дават сигнали, че не са се отказали от стратегическите си цели. Понастоящем споразумението е по-скоро сделка за освобождаване на заложници и временно примирие, отколкото окончателно решение.
Telhami предупреждава, че е рисковано да се доверяваме единствено в действията на една влиятелна личност, която да „наклони реалността“ в желаната посока. Без институционална и дългосрочна ангажираност, без разрешени структурни въпроси (контрол над територията, статут на Западния бряг, военни операции), е твърде вероятно договореностите да се разпаднат.
В обобщение:
Споразумението дава незабавно облекчение и открива възможности за дипломатически пробив, но преминаването от политическа сделка към устойчив мир ще зависи от няколко ключови фактора:
- наличието на подробен финансов план за реконструкция на Газа
- регулиране на израелската вътрешна политика и регионалните амбиции
- дългосрочни институционални решения за палестинската държавност и сигурност
Успехът ще изисква не само еднократни дипломатически усилия, но и продължителна, координирана международна ангажираност, експертно планиране и готовност за дългосрочно възстановяване.
Източник: Brookings.edu
